Story Without A Name

Историята, която ще прочетете е на около 2 години. Макар и вече да не ми харесва толкова, колкото преди, продължавам да се гордея с нея.

Слънчевите лъчи се отразяваха по капките роса върху дърветата, галеха нежно кожата на момичето, докато то си играеше в малката цветна градинка. Медно русите й коси бяха сплетени на две малки плитчици, сините й като небесата очи светеха радостно и мекият й като кадиве смях се разпростираше из пространството. Човек погледнеше ли я отстрани би казал, че няма никакви проблеми в живота си и дори когато порасне ще бъде същото щастливо момиче. Но животът никога не е бил благосклонен към невинните същества. Дори и към малкото русокосо момиченце.

С всяка една година то ставаше все по-красиво и по-красиво. С всяка година откриваше някое ново занимание, но имаше една единствена страст – танците. Те бяха с нея, независимо в добро или зло. Те я караха да се отпуска, помагаха й да изрази с движения това, което чувства. Не я беше да импровизира, защото знаеше, че щом чувствата й са истински, то танца ще се превърне в нещо красиво. Докато един ден животът й не се преобърна на 180 градуса. След като претърпя катастрофа и й се наложи да лежи на легло за месец й сервираха на поднос, че тя вече не може да танцува. Тогава тя се срина. Затвори се в себе си и не допускаше никой. Беше се изолирала от света. Не искаше да разговаря с никой, не искаше да се храни, нямаше желание за живот. Всичко, за което някога бе мечтала се срина толкова бързо. Мислеше да се запише в някое балетно училище и да се доосъвършенства, а сега заради един глупак нямаше как да изпълни детската си мечта.

Бяха се изминали месеци след злопоуката, когато момичето реши да изпробва късмета си. Нямаше да се предаде, само защото докторите й бяха казали, че не може да танцува. Искаше да продължи, дори това да й струваше много повече, отколкото трябва. Нямаше да се предаде за нищо на света.

– Мамка му, гледай къде караш! – дори не се обърна да види кой беше човекът, който си беше изпуснал нервите. Не я и интересуваше. Беше прекалено ентусиазирана да разбере дали отново ще танцува или ще се наложи да се примири със забраната.

Залата беше празна. Нямаше никой. Това беше идеалният момент за синеочката да се отпусне и да започне да танцува. Затвори очи и си пое дълбоко въздух. Надигна се на палци и издиша въздуха, който беше задържала. Представи си, че чува музиката от „Червените обувки” и започна да танцува. Движеше се изящно. Нищо не можеше да я спре. Докторите грешаха. Тя можеше да танцува. Нямаше и нищо.

Мрак. Тишина.

Мракът се спусна като пелерина пред очите й. Нямаше контрол над тялото си вече. Не го усещаше. Усещаше само и единствено студенината, която излъчваше пода.

Миризмата на болница изпълни ноздрите й. Ужасното пибипкане на машината отчитаща пулса й й докарваше главоболие. Какво се беше случило с нея? Как се беше озовала тук? Очите й се отвориха бавно и запримигаха, за да свикнат ссъс светлината, която излъчваха флуоресцентните лампи.

Погледът й зашари из стаята и в този момент чифт небесно сини очи се впиха в лешниково кафеви очи. Първоначално момичето се стресна, но миг след това страхът беше заменен от любопитство. Кой беше този непознат и какво правеше в стаята й? Нима той я бе довел тук? Нима той я бе спасил? Погледът й отново се стрелна към него – лешниково кафеви очи, способни да излъчват само и единствено топлина, перфектно изваян нос, плътни пухкави устни, дълга кестенява коса.

– Не се натоварвай толкова много няколко месеца след като си претърпяла катастрофа. – гласът му беше мек като кадифе и галеше сетивата й. Искаше да го слуша как говори и никога да не спира, но това беше невъзможно. И все пак една малка частица от нея копнееше той да е винаги до нея, независимо какво се случва. Искаше някой да е до нея и да я подкрепя в решенията й, да й помага, когато има нужда, да я изслушва и да не я изоставя. Искаше някой, с който да може да говори спокойно на свякакви теми и може би това беше този „Някой”.

Годините се нижеха. Момичето най-накрая беше намерило упора в живота си. Беше намерило някой, който да я подкрепя във всяко едно нейно начинание и някой, който никога не й каза да не се отказва от това, което обича да прави и й помогна отново да влезе във форма. Танцуваше така, както се отдаваше на него и се отдаваше на него така, както танцуваше.


Story you will read is about two years. Although already I do not like it as much as before, still proud of her.

Sun reflected in the drops of dew on the trees, gently caressing her skin while she was playing in a small flower garden. Her copper blond hair was braided in two small braids, her blue eyes shining like heaven joy and her soft laughter as incense spread throughout space. If someone looked at her out there would say that there are no problems in life and even when she grows up will be the same happy girl. But life has never been kind to innocent creatures. Even the small blond girl.

With each year she grew more and more beautiful and more beautiful. Every year discovered a new pastime, but there was only one passion – dancing. They were with her, no matter good or bad. They made her leave, helped her to express her feelings. It had not improvise, knowing that if her feelings are true, then the dance will turn into something beautiful. Until one day her life had turned 180 degrees. After suffering an accident and she had to lie in bed for a month she was served on a tray that she can no longer dance. Then she collapsed. She closed herself and did not let anyone. She was isolated from the world. Shee did not want to talk to anyone, did not want to eat, did not want to live. All she ever wanted has collapsed so quickly. She thought to enroll in a ballet school and perfected, and now because of one fool she could not fulfill her childhood dream.

Few months had passed away after the accident when the girl wanted to try her luck. She would not give up just because the doctors had told her that she could not dance. She wanted, even if it cost her much more than she needed. She would not give up for anything.

Shit, look where you drive! – she did not even turn to see who was the man who had dropped nerves. And she did not care. She was too excited to see if she’ll dance again or will have to put up with the ban.

The room was empty. There was no one. It was the perfect time for blue-eyed to relax and start to dance. She closed her eyes and took a deep breath. Up to the fingers and exhaled air, which was detained. She imagined that she hears music from “red shoes” and began to dance. She moved smartly. Nothing could stop her. The doctors were wrong. She could dance. There was nothing.

Darkness. Silence.

Darkness descended like a cape in front of her eyes. There was no control over her body anymore. She felt only the chill that emanated floor.

The smell of hospital filled her nostrils. The terrible beeps of themachine reporting her pulse brought her headaches. What had happened to her? How she had ended up here? Her eyes opened slowly and blinked to get used with the light of the emit fluorescent lamps.

Her gaze sweeping around the room and at that moment a pair of sky blue eyes bored into hazelnut brown eyes. Initially the girl was startled moment but then the fear was replaced by curiosity. Who was this stranger and what he was doing in her room? Was he the person who brought her here? Was he the person who saved her? Her eyes darted back to him – hazelnut brown eyes capable of emitting only heat, perfectly sculpted nose, thick lips fluffy, long brown hair.

Do not load so much a few months after you suffered an accident. – His voice was soft as velvet and stroking her senses. She wanted to hear him speak and never stop, but it was impossible. Yet a small part of her longed he is always beside her, no matter what happens. She wanted someone beside her and support her in her decisions, to help her when needed, to hear and not to leave her. She wanted someone that could speak calmly about any topic and perhaps he was this “Someone”.

The years went by. She finally found the anvil in her life. She had found someone to support her in her every endeavor and someone who never told her not to give up what she loves to do and helped her back to get in shape. She danced like she indulged him and indulged him like she danced.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s